Пътепис от Веселин Куршумов
Освен по 2 дни в големите столици, трасето обещава много интересни места по пътя си. Големият брой държави, през които се минава, носи малко неудобства заради различната валута, с която са почти всички. Предвидливо съм закупил от България толкова, колкото смятам че ще ни трябва, като оставям достатъчно Евро и за всеки случай пари в картата. Съветвам когато пътувате да последвате примера ми, това спестява много време и неприятни изненади.
Нощувките са предварително определени и запазени, което означава че нямаме място за забавяне и трябва да следваме зададеното трасе. Тръгваме 6 човека, но този път ще пътуваме 2 мотоциклета и една кола. Определено това ще носи малки недостатъци при придвижването заедно, но ще има и преимущества като място за много багаж и възможност да крием булките когато завали.
Както обикновено трудно събирам всичкия багаж, който съм планирал. Подаръци за интересни хора по пътя ни, по нещо за спомен за хазяите, които ще ни приютяват, джунджории и всякакви нужни и по-нужни нещица, намират своето място в някой куфар…
ДЕН ПЪРВИ
Първия ден тръгваме късно (7.00), но съм обещал тази година да не ги тормозя с ранно ставане. От Пловдив гоним магистралата до София, а от там съм предвидил да хванем пътя за Костинброд и да сгазим проходът Петрохан. По пътя се събираме с Кънчо и Лили и вече екипът е пълен.
Миро и Вера са нашият автомобилен екип, който показва завидни възможности като нито за миг не ни изпуска от очи. На моменти докато катерим, дори усещам че моторите всъщност са 3…
Петрохан е най-западният проход на Стара планина. Използван още от римляните, проходът е с дължина от 24 километра, като надморската му височина е 1409 метра. Името на прохода идва от Петър Ангелов от Берковица който отваря хан там. Така с времето, Петров хан остава като име за прохода.
До Видин пътят е бърз и скучен. Спираме за обяд в “Ривиерата” която е точно до реката. Хубава гледка, добра храна и повишаваща се еуфория. Групата е интересна и колоритна. Пътуването продължава с преминаването на Дунав мост 2 струващ 255 милиона евро. Не знам къде навряха толкова пари. За тази цена вероятно можеха да вдигнат поне още един мост…
14 часа вече сме в Румъния. Температурите се повишават и вече стигат почти 40 градуса. Спираме на бензиностанция за сладолед и сянка докато чакаме колата да премине през моста, митницата и самата границата.
Трасето тук се опитва да следва реката, като все пак гледам да се движим бързо за да не пристигаме по тъмно. Пътят преминава през Желязна врата която е най-голямата клисура в Европа (дължина 109 км). От двете и страни се намират национални паркове на Румъния и Сърбия. Тук е било най опасното място за корабоплаването, а сега е най-големият язовир на река Дунав с първата и една от най-големите в момента водно електрически централи.
Жега е. Термометърът показва 42 градуса което се оказва и най-високата температура за деня. Правим спирка за да пазарим в Лидъл който намираме по пътя и малко след 18 часа пристигаме във вила Херкулес.
Мястото е уникално! Страхотна гледка, на брега на самата река. Паркираме колата пред къщата а моторите вкарваме навътре в двора. Заключвам ги един за друг под усмивките на Кънчо и започвам да разтоварвам багажа. Хотелчето е страхотно! Хубави големи стай, чисти и с ново обзавеждане. Тераса с изглед към реката и хубав басейн на двора под нея. Място за събиране на гостите и собствен кей са само малка част от удобствата тук. Ударихме печалба от лотарията, или поне така си мислихме…
Докато се стягаме за басейна, Миро взима колелото на хазяина и отива да търси бира.
Днес изминахме 531 км. Сега е време за релакс и отпускане. Приятна музика и студена бира са един добър завършек в басейна. Следва супер вечеря с цялата група на плаваща платформа в реката (част от къщата). После свършва бирата и е време за сън. Междувременно музиката се усилва и разбираме че наши съседи са баровски яхт клуб. Е, някак ще потърпим.
Да ама не, музиката е толкова силна, че ако затворя вратите на терасата, имам чувството че стаята ще се срути върху нас. Музиката не спира в 22, не спира и след полунощ, думти все толкова силно дори когато слънцето изгрява…
ДЕН ВТОРИ
Недоспали и криви събираме багажа опитвайки се да не обръщаме внимание на изминалата нощ. Стараем се усмихнати и на шега да обърнем страданието в енергия за предстоящият ден.
Когато тръгваме от хотела вече е 7 сутринта и пияните гости на дискотеката напускат за да отидат и кротко да се наспят…
Връщаме се леко назад и минаваме покрай най-високият каменен монумент в Европа. 40 метровата глава на Децибал (последният крал на даките) е дялана в продължение на 10 години. Сега гледа сурово над земите си за радост на позиращите пред него пътешественици.
Караме бързо, много бързо и буквално ядем километрите. Спирка за кафе и се уточняваме че ще се качим на магистралата за да спестим още време. Разбираме се с колата да не ни чака ако се моткаме защото после на границата ние ще ги настигнем. Като види широк път, Миро показва че заслужава прякорът си „Bad Boy” и колата за миг изчезва от погледите ни. Докато зяпаме в страни от пътя и поддържаме все пак не лошо темпо, осъзнаваме че горивото на мотоциклетите ни свършва а бензиностанции от сутринта не сме видели никакви. Бърз преглед на навигацията показва че трябва да слезем от магистралата за да заредим. Почти на ръба пълним резервоарите до горе, ядем по сладолед и обратно на бързият път. Въпреки загубеното врем, на границата подминаваме нашето БМВ и групата пак е цяла.
Влизаме в Унгария. Държава с над 450 СПА центъра и бани. Държавата има 13 Нобелови лауреати. Тук са изобретени химикалката, лампата с нажежаема жичка и кубчето на Рубик. Първият в света официален винен регион се намира именно тук.
Тук е неодобрително да се чукате с чаши. През 1848 при разгрома на революцията, 13 Унгарски генерали са разстреляни, като след всеки убит, Австрийските генерали вдигали тост с чаши. От тогава е минало много време, но въпреки това много хора пазят историята си и не гледат с добри очи на наздравиците.
Подготвил съм куп друга интересна информация за спътниците си, но нея ще ви я дам когато сами тръгнете по този път. Слизаме от магистралата за планирана лека спирка до катедралата в Сегет.
После сякаш загубвайки се, разглеждаме центъра търсейки път напред. Тук е момента да вмъкна, че влизайки в Унгария връщаме часовниците си с 1 час назад. На магистралата бързо си връщаме ритъма и започвам да мисля за Будапеща. Чакам този град с нетърпение. Знаете ли че Елвис Пресли е почетен гражданин на града?
Небето пред нас обаче вещае различно посрещане. Спираме за консултация и кафе на крак, за да обсъдим момента. Гъсти облаци и вероятност за мокро продължение на деня. Като че ли не изглежда толкова лошо. Кънчо не казва нищо, мен винаги ме мързи да слагам дъждобран и за това ще рискуваме. За всеки случай оставаме сами на моторите и тръгваме. В началото сякаш ще ни се размине, но после…
Първо започна да вали леко, после толкова се усили, че видимоста беше като при мъгла. Дадох знак на Миро да мине пред нас, така щях да се ориентирам за пътя по светлините му за да продължим по-спокойно. Момичетата притеснено гледаха от задното стъкло, а ние упорито продължавахме напред. Намокрихме се бързо, нямаше какво друго да направим освен да караме. Отдавна не бях карал в такова време. За наше щастие малко преди столицата, небето се изчисти и дъждът спря. Кънчо беше леко изнервен от случилото се и караше опасно, което наруши моята мокра еуфория. В Будапеща сме, какво като сме мокри? Загубихме се няколко пъти докато намерим хотела, ама то като се довериш на навигацита на едно БМВ, няма какво друго да стане…
Когато намерихме хотела си дадохме час, за да се настаним и пооправим. Кънчо дуднеше докато прибираше багажа, а водата се стичаше от него въпреки че дъждът отдавна беше спрял…
Хотелът ни бе в покрйнините на града, но да намериш нещо добро близо до центъра в сезона излиза много скъпо. Интересното тук е, че сега имаме среща с ТДМ Унгария. Пременени, сухи и вече усмихнати до уши, сме готови за среща.
Домакините ни са толкова мили, че изпращат 2 коли за да ни вземат. Помните ли 235-тия моторист от рекорда? Денис и кучето му са в едната кола, а в другата е съпругата и бебенцето им. Карат ни на място за пикник и срещи почти в центъра на града. На остров, който дъждовете не са подминали и обилно са напоили. Мотоциклетите са строени пред оградата и ме чакат.
След бърз оглед, влизаме в двора. Мястото е екзотично. Стар автобус играе ролята на бар, а около него са разположени много места, където местните се събират, взимат под наем огнище и казан и си готвят.
Разкошно посрещане, което оставя всички нас силно впечатлени! Въпреки проливните дъждове, унгарците са се събрали, сготвили са ни и ни посрещат леко понамокрени и с бира в ръка.
Разменяме си подаръци, като еуфорията при мен отново е извън всякакви граници заради срещата. Взимам си следваща бира и не спирам да обикалям около хората и моторите. Домакините сервират на всички, а манджата се оказва изключително попадение.
Времето в такива моменти лети и макар да мога да остана още тук, трябва да продължим напред с плана. След като събират всичко, което са донесли със себе си, унгарците също смятат да потеглят. Оказва се, че главен готвач ни е бил лично шефа на ТДМ Угария.
За капак на всичко, ще си имаме ескорт до парламента на страната, където ще ни отведат нашите лични шофьори. Не, не съм уреждал среща и там, просто да го разгледаме.
Взимаме си довиждане с всички, благодарим им няколко пъти и се качваме по колите.
Когато ни оставят, махаме отново за сбогом и щом се скрият от поглед, се потапяме в прегръдките на една от най-красивите столици в Европа. Шмугваме се и ние в малките улички и търсим път към центъра. Правим поредната снимка когато отново се опитва да завали. Щом дъжда се усилва, се скриваме в малко заведение, за да изчакаме времото да е успокои.
Вали почти час преди почти да спре. Кънчо, Лили, Миро и Вера се качват в такси и тръгват към хотела. Аз лесно склонявам Женя да се разходим малко преди да се приберем.
С падането на нощта, светлините на столицата създават разкошни картини.
Наслаждаваме им се като се разхождаме покрай реката и преминаваме през верижния мост Сечени. Знаете ли историта за лъвовете и техните езици? Някой ден ако ви е интересно, ме питайте за да разкажа.
След моста вече се отдалечаваме от центъра на града и решаваме да се приберем с такси.
Деня бе дълъг, мокър и изпълнен с много емоции. Завършваме с обувки, пълни с тоалетна хартия, вентилатори, които духат срещу простнати дрехи навсякъде в стаята и изминати 560 км. Утре ще оставим моторите на спокойствие, а ние ще се поразходим подобаващо.
ДЕН ТРЕТИ
Утрото е навъсено и не много обещаващо. Въпреки това, хотелът ни е на високо и открива какво ни чака днес.
Закуска в този хотел нямаме, затова слагаме удобни обувки, взимаме дъждобрани, чадъри и всичко необходимо и молим момичето на рецепцията да ни извика таксита. Въпреки отдалеченоста на хотела и спокойния квартал, заключих дисковете на моторите и тях самите един за друг.
Такситата ни откарват до бастиона на рибарите, едно от най-посещаваните места в града.
Уникални гледки и страхотна архитектура. Дворецът Буда е близо до нас, а в краката ни буквално е парламентът, реката и красивият верижен мост. Парламентът е най-голмата сграда в Унгария. Строен е 29 години и има 691 стаи и 200 сервизни помещения. Изразходени са 40 000 000 тухли и 40 килограма злато. Украсена с 242 скулптури, сградата има 361 кули, за всеки ден от годината по 1.
След бастиона правим разходка и в двореца. Навсякъде красиви сгради и безброй разкошни скулптури, шадравани и градини. Жалко, че не мога да ви покажа всичко.
След двореца, слизаме до реката покрай интересна стръмна железница. Тук влизаме в кафене, за да закусим и пием по кафе. Пак вали.
Минаваме по моста и отиваме до парламента. Вървим покрай реката. Велоалеи, паркове, всичко е подредено и удобно. Навсякъде всичко се движи, дори в реката трафикът е невероятен. Почти до парламента минавме покрай тъжен паметник с много разпилени обувки, но това не е история за разказване.
Университетът, библиотеката, всички сгради са просто фантастични! По завъртяни улички и картата в главата ми, отново се връщаме на центъра. Красиво и чудно е навсякъде и тъкмо си викаш това е, зад ъгъла изкача поредната изненада. Спираме за почивки, защото километрите днес изобщо не са малко. Седнали на стълбите пред катедралата, или на пейка край реката, опитвам се да давам време за отмора на приятелите и на себе си. Когато денят обещава да е най-уморен и топъл, сядаме за по бира в разкошен затънтен малък бар. За бирата, няма какво да ви кажа…
Когато продължаваме, минаваме покрай парчета от Берлинската стена. Снимаме и станция на метрото, което е най-старото на континентална Европа. Следва площада на героите, който се счита и за паметник на незнайния воин. Тук са 7-те вожда на Унгария.
В парка героите решават да починат по европейски, като се натръшкат на тревата както правят всички останали.
След паузата влизаме в двореца. Всичко е поддържано и красиво.
Снимаме се с Анонимус и дори докосваме писалката му. Легенди някакви…
Останаха само термалните бани да видим. Късно е да влизаме и искаме само да ги погледнем за малко. За съжаление не ни пускат и ще си ги оставим за друг път, някога.
От тук следва дългия път към дома. Излизаме от парка и търсим магазин, където да напазаруваме. След почивка пред него намираме хотел, където молим да ни извикат 1 голямо такси. Натоварени като скариди, ухилени до уши, се смеем на ситуацията и целия ден. Някои се радват какво са видели, други че голямото ходене приключи.
В хотела си даваме време за почивка, а после се събираме всички заедно на сътворена от нас маса с български домати и краставици, мезета разни и добра бира. Моромчо, жив и здрав да си ти и големия ти багажник. След вечеря всички отиват да почиват. Дрехите са ни сухи, но обувките все още са мокри. Оставям ги пред вентилатора и отивам на терасата.
В края на деня, оставам сам с последната студена бира, новата ми халба, плановете за утре и светлените на града в краката ми…
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Стандартно утро и отворени очи още в 6 сутринта. Примусът е сглобен и кафето бързо става. След 20 минути същинската лудница започва. Прибираме просторите ( опънал съм ластици от мотоциклета между всички мебели в стаята ) събираме прането, нашето и мокрото от дъжда и опаковането отново започва. 2 минути след 8 потегляме към центъра. Решаваме да напуснем града на Худини, като минем отново покрай центъра. И пак е разкошно, сякаш за първи път го виждаме…
Сентендре е първата спирка по пътя ни днес. Близо до Будапеща, това е малко кипро градче, столица на марципана, художниците и изкуствата.
Паркираме трудно. Уличките са малки, тесни, ниски и Кънчо 2 пъти мери дали ТДМ-ите ще минат от там.
След като изоставяме колата и моторите, започва една разходка назад във времето. Измивам очи с помощта на приятел и така виждам интересен магазин за шоколад. Не ни трябва много убеждение, за да нахълтаме всички вътре.
После трошим още малко пари за закуски и продължаваме разходката. Уличките са пълни със занаятчийски магазини. От витрините висят колбаси, ръчно изработени дрехи, керамика, шоколади, тестени изделия, обувки, кожи и какво ли още не. Определено препоръчвам да видите! След още няколко снимки, намираме нашата уличка и поемаме напред.
От тук посоката е към град Егер – втория по голимина град в Унгрия. Пътят минава ту по бързи магистрали, ту по спокойни малки пътища. Трафикът в Унгария ми се вижда нормален, движението е лесно и безпроблемно. Малко преди Егер, минаваме да видим унгарския вариант на Памуккале. И тук има вода с интересн химичен състав. Също като турците, местните са направили изкуствени тераси и са пуснали водата да оформи своите детайли по тях ( не знаехте ли ? ) е, мащаба е много по-малък.
В Егер правим почивка около час, като разглеждаме, почиваме с охладителни напитки в сянката на дърветата и правим още много снимки на красивая център.
Кънчо се е излегнал, Вера и Лили говорят по телефона а Женя рови нещо в своя. Миро не знам къде е а аз тръгвам да обикалям и да снимам в близките улици.
Правим последна снимка и палим в посока границата със Словакия. Там ще посетим една от многото пещери в региона.
Малко преди 15 часа спираме пред пещерата Барадла в Агталек. Изпускаме влизането и ще трябва да изчакаме следващото, което е чак в 17 часа. Хапваме кой каквото има на паркинга, а после сядаме на по биричка докато стане време да разгледаме. От тук до мястото на нощувка има съвсем малко, така че не се притесняваме за времето.
Пещерата е голяма. Дължината на галериите и е над 25 километра! Ако сте спелеолог, можете да влезете в нея от Унгария и да излеете през някой изход в Словакия… Ние избрахме трасе, което ще покрием за малко над 1 час. Залите са големи, образуванията с най-различни форми и размери. Определено е задължително за посещение, ако имате слабост към пещерите. Барадла е под защитата на Юнеско.
Излизаме от пещерата, климатизираме се набързо и се стягаме за поредните километри. За съжаление трябва да слагаме дъждобраните, защото леко вали.
Границата стигаме бързо и абсолютно нормално сме вече в Словакия. Спираме, за да свалим дъждобраните и да минем последните километри нормално. Тази вечер сме си избрали Кошице за нощувка.
Пристигаме късно, около 20 часа. Оправяме се за кратко и отиваме на разходка. Моторите са прибрани на сигурно място, новия стикер на Словакия е залепен на куфара, сега остана само халба да си намеря. На паркинга с Кънчо заглеждаме няколко нови Африки и си обясняваме как нашите мотори са по-хубави.
Вечеряме на центъра, после след няколко опита и проверки по баровете, се снабдявам с ценна нова халба. Добре, че Миро ще се смили над мен и ще прибере и нея в багажника на колата.
Днес изминахме 330 километра и влязохме в друга държава. Сега идва време за почивка и подготовка за утре. Пускам зарядните и започвам да зареждам телефони и батерии за фотоапарата. За утре съм готов с трасето, така че мога и аз да си лягам.
ДЕН ПЕТИ
Утрото е по-мъдро от вечерта. Това значи, че съм избрал по-доброто време да се информирам. Взимам си местен вестник както обикновено, чаша кафе и докато чакам останалите да закусим, потъвам в новините на региона и прогнозата за времето.
След закуската правим кратка разходка по светло в центъра, който вечерта пообиколихме. Величието на катедралата си е все същото, останалото обаче е по-хубаво.
Впечатление правят „рисуваните“ покриви на катедралите. Високите кули с красиви орнаменти, часовниците и изобщо всички детайли будят поне у мен невероятно възхищение към строителите, които са градили тези постройки.
След разходката бързо обличаме екипите и зяпайки на всички страни напускаме Кошице. Женя се опитва да снима докато аз се ориентирам по навигацията и избирам посоката.
Днес е и така наречената изненада в нашето пътуване. По първоначален план, от тук трябваше да се спуснем покрай Татрите и да гоним посока към Чехия. Когато зимата чертаех трасето обаче, в главата ми се прокрадна една идея. Полша изглеждаше толкова близко… Лакомията ми за нова държава и халба за бира нямаше как да бъдат спрени от Женя, която упорито обясняваше как пак правя преклено амбициозни и трудни планове. Другите лесно убедих, а при нея трябваше само да и покажа Краков и да я разходя виртуално из солната мина Величка.
Докато минаявахме поредната граница, бях изключително радостен, че плановете ми все пак се случват. Полша е изключително интересна държава.Интересна информация е, че Полша има най-много Нобелови лауреати в света – 14 на брой. Освен това, първата конституция в Европа е именно Полската ( 1791 в света е на второ място ). От тук са Николай Коперник, Мария Кюри и най-силните мъже на света ( поляк държи най-много титли ). Освен това 10 милиона поляци живеят пръснати по света. Прави впечатление, че няма ненаселено място! Караш уж в планина, а навсякъде около теб пръснати в горите се виждат отделни къщички. Навигацията намери малки бързи пътчета, които постоянно се движат в такава среда. През цялото пътуване към Краков, нито за миг не се движехме без около нас да е населено!
Величка се намира близо до старопрестолния град. За нея научих навремето от разказите на Гената от Русе, а предварителната покупка на билети от интернет се оказа отлична идея за спестяване на висене по опашки ( не че не чакахме за да влезем ).
Входът е главозамайващо спускане, като това става по стълбище и някакви си 50 етажа…
Величка е една от най-старите солни мини в света. Построена е 13 век и работи до 2007 година.
Мащабите и са грандиозни. Мината е достигнала дълбочина от 327 метра и има дължина на галериите от 287 км. … Посетителите тук през 2017 година са били 1.700.000 души! Цифрите са главозамайващи, гледките също.
Тук всичко е от сол, стълбищата, парапетите и даже плочките по пода. Имат си църква с олтар, иконостас и много красиви сцени от библията. Навсякъде около вас е пълно със скулптори от сол и сцени, пресъздаващи живота през вековете в мината. Ресторант пълен с посетители, конферентни зали, магазини, кафене, игрални зали, водни галерии и всевъзможни коридори, по които се губиш и намираш непрестанно.
Докато сме в мината, непрекъсното се движим по стъпала, като основно слизаме по-надолу. Това не би ми правило впечатление, но споменът за спускането по стъпалата, постоянно се връща в главата ми. Ами нагоре?
След 2 часа разходка, започват едни коридори ту в ляво, ту в дясно, едни проходни врати тип затвори едната за да отвориш другата ( ако не следваме тълпата, направо сме се изгубили в недрата на земята ) и изведнъж – стълбище. Изтръпвам. Оказват се малко стъпала, водещи към асансьорна площадка. И отново чакаме на опашка. Щом идва нашият ред, ни нареждат като сардини по 10 в една стара миньорска кабина и изпитанието по изкачването ни започва. Шахтата е 135 метра, а „асансьорът“ ни скрибуца наляво-надясно, взимайки доста бързо височината. Величка ни е отнела 3,5 часа от пакрирането, лекото хапване и разглеждането.
До хотела остават 18 километра. Вероятно това са и най-бавно изминатите километри – трябват ни 40 минути, за да се преборим с трафика. Настаняване, кратка почивка и с 2 таксита сме на центъра на старата столица. Снимаме се до Барбикана.
Старото военно съоражение е със 130 амбразура и стени с дебелина от 3 метра. Високите 24 метра 7 кули открояват от далеч този средновековен военен шедьовър.
Улицата след него ни отвежда до един от най-големите средновековни площади с размери от почти 10 акра.
Сърдитото небе сякаш привлича 80 метровата кула на катедралата „Дева Мария“. Моделът и се използва за много полски църкви по света. Площадът е невороятен! Впечатление правят и няколко десетки бели карети, които обикновено се управляват от жени.
С настъпването на нощта идват и първите капки дъжд. Очертава се бърза лятна буря, която ние решаваме да изчакаме хапвайки в една странична уличка. Залагаме на бърза кухня с евтина храна, но дъждът навън и усмивките на масата са просто разкошни.
Спира преди да довършим вечерята и когато сме вече навън, само аромата на дъжд и чадърите в ръцете на хората подсказват за случилото се. Тръгваме обратно към дома като се наслаждаваме на вечерната одежда на Краков.
Докато спътниците ми се разхождат бавно, аз тичам от заведение на заведение и си търся халба. Неуспехът разсмива приятелите ми а аз още по-бързо тичам и упорствам. Малко преди да напуснем очертанията на площада, се снабдявам с моя спомен от Краков и Полша.
Хващаме отново 2 таксита, като този път едното се оказва луда копърка. Освен че видяхме състезателно прибиране до хотела, платихме и малко по-висока цена от колкото дадохме когато ни взеха от там.
Въпреки това, завършваме вечерта с късно къпане и бира край басейна на хотела.
Завършваме този ден с изминати само 243 км., но с много видяно през тях.
Моторите и колата са в подземен паркинг ( не че не са заключени ), което ще направи съня ми, много по-спокоен.
ДЕН ШЕСТИ
Утро като по часовник. Много багаж навсякъде в стаята, куфари и чанти колкото искаш и комплектът за кафе къкри на прозореца. Може да не е точно кафе, но е най-вкусното когато всеки ден го правя на различно място!
Напускаме хотела. Излизаме спокойно от Краков и се отправяме обратно към Словакия. Поради близостта, решаваме да минем и покрай Освиенциум. Намираме музея лесно, на паркинга пред него има стотици автобуси. Много хора, а ние сме случили и някакъв по-специален ден за посещение. Аз не горя от желание да влизам, спътниците ми също не искат да отделяме прекалено много време на това зловещо място. Опашките за купуване на билети са по над 100 метра! Следват опашки за вход със скенери и металдетектори. Мерките са такива, каквито до сега никъде другаде не съм виждал. Все пак решаваме да отидем и до мястото където са пристигали влаковете с хилядите концлагеристи в тях.
От тук са влизали зловещите машини, зад тази врата линиите стават 3, за да образуват перона на смъртта. Повечето сгради още стоят, оградите с бодлива тел, вишките и лампите са непокътнати. Макар да не вярвам в тези неща, усещането на това място наистина е някак злокобно. В камерите на бившата казарма Аушвиц, са загинали 1.100.000 души.
Пътуването в следващия час е тихо и монотонно. Предполагам, че до границата всеки подрежда мислите си след досега с това място.
Влизаме в Словакия, държавата с най-много замъци и дворци на глава от населението – 180 двореца и 425 замъка. Влизайки навътре в страната преминаваме през Кремница, която е разположена върху златна мина. Тук се намира най-старият монетен двор в света, който още работи. След него идва ред на друго словашко бижу. Чичмани е първия резерват в света за народна архитектура. Лесно намираме 130-те изрисувани къщи.
Като в приказката за Хензел и Гретел се чувствам, без да знам защо. Опитваме се да отключим една от къщите, но уви не ни се получава. Селцето е малко и бързо го наобикаляме. Почиваме на пейка край пътя докто се радваме на рисуваното село. Преди да го напуснем, правим една обиколка, за да направи Женя клип. На изхода на селото влизаме в лек спор за правилната посока. Другите завиват надясно, аз наляво ще хвана разбира се.
Както винаги, правилната посока е моята. И двата пътя водят към едно и също място, но какво ще видиш до там е друга работа. Уникален път криволичи и лъкатуши по поля, гори и паланки, докато при един от последните си завои, не открива един от най-красивите замъци, които съм виждал.
Намираме се в Божнице. Първите сведения за замъка са от 1030 година. Градчето е известно с фестивал на духовете и е площадка за снимане на много филми. Защо ли? Настаняваме се в страхотна къща на няколко преки от центъра. Домакините са съкровища, дворът е уникат, а моторите ни са прибрани и тази вечер катинарите няма да играят, само алармата.
По един душ и пременени тръгваме на разходка. За замъка не знам какво да ви кажа, освен че направих 100 снимки от всички възможни места. Обграден с езеро и плуващи лебеди в него, високи стени, обрасли с бръшлян и остри кули, стрелкащи се в небето. При щурма на моста и голямата порта, успяхме да нахлуем в двора, където имаше стари карети и кралски каляски.
След замъка, всички се спускаме по централната улица към квартирата. Вера и Миро остават да се разхождат, а ние с 2-та мотора отиваме на пазар до ТЕСКО.
Пълним кошниците си с неща от първа необходимост като бира, друг модел бира, още един вид бира и малко нещица за вечеря. Още на паркинга решаваме да си дадем наздраве за добрия ден. Разпределяме багажа по празните куфари, с удивление, че едвам го събираме…
Домакинята ни предоставя приказно място където да вечеряме, като остава малко да си побъбри с нас.
По време на разговора, успявам да сменя халба от бира, която много не харесвам за такава, която стоеше на рафта в беседката. Успешната сделка, поливам подобаващо, в крайна сметка утре напускаме Словакия и няма да мога да се радвам на благото и пиво.
След 313 км. и много хубава бира, мога спокойно да си легна и аз ( и без това все оставам последен на масата )
ДЕН СЕДМИ
Утрото е обещаващо. За хубаво време, за дълъг път, за нови места и картини. Поради не малкото километри днес, ставаме малко по-раничко. В 7.30 ( само половин час по-рано ) вече сме на път. Час по-късно спираме да заредим и да пием бързо кафе на крак. Кънчо още му се спи и затова ляга в тревата.
По пътя има доста ремонти и трафикът е бавен и ужасен. Ние не чакаме. Махаме на колата, че заминаваме напред ( в задръствания и ниска скорост знаете на мотор какво е ) и с пуснати всички светлини и аварийни, правим 3-та лента…По пътя увличаме група немци, които се тътрят с колите. Последния се оказа с ТДМ. Отбиваме го от пътя ( едва ли мислите, че ще пропусна ) и го даряваме с армаган от ТДМ България.
Когато слънцето напича спираме за дълго кафе, където да изчакаме колата. Оставяме моторите на видно място и се скриваме под чадърите. Щом се събираме се включваме във върволицата от коли, но за наш лош късмет, пред нас в колоната има полицейска кола.
Учтиво се изравнявам с полицая и с жестове му показвам как ще продължа напред ( от къде точно сега се появи тази смиреност у мен ). Полицаят сърдито ми показва да карам зад него и че не ми позволява да изпреварвам . Докато усмихнато си псувам късмета, той ми показва, че ме чува…
Малко след 10 минаваме невидимата граница и вече сме в Чехия.
Държава с над 2000 замъка и останки от такива, като замъкът в Прага е най-големият в света и е в книгата на Гинес.
Освен хокея на лед и футбула, чехите обичат да берат гъби и да пият бира. Тук е и най-голямата употреба на бира в света – 149 литра на човек годишно! Освен това, 90 процента от децата завършват минимум гимназия, като това е най-високият процент в Европа. Може би не случайно, най-старият университет в Европа е в Прага. На Коледа, чехите ядат шаран.
В Бърно и ние спираме да ядем и отново пием кафе. После наваксваме с добро темпо и след няколко отбивки заради ремонти на пътя, стигаме до КутНаХора ( може и да не го изписвам правилно ).
Църквата не е за всички и вероятно е без аналог другаде по света.
През 1278 година монах докарва тук пръст от Голгота. Тогава интересът да бъдеш погребан тук става още по-голям. Тук лежат костите на около 30000 загинали по време на чумата и 10000 изгубили живота си при кръстоносните битки. Костите станали толкова много, че вече нямало къде да се съхраняват.
Тук ще видите и полилей, който съдържа всички човешки кости. Все си мислех, че ще ми хареса. Докато се вглеждам в безбройните кости се замислям дали тези, които са искали да почиват в мир биха се съгласили с това, което правят с останките им…
Излизаме бавно пред костницата и се срещаме с един по-луд от нас пътешественик. Разменяме няколко думи ( който владее езици разбира се ) и после хайде да отиваме в Прага. Остават ни около 70 километра.
Поредното познанство се оформя, когато група мотористи ни изпреварват с бясна скорост на магистралата. По-късно ги застигаме на бензиностанцията и разглеждаме бруталните машини.
Малко преди 17 часа спираме пред хотела. Времето е хубаво, а градът много обещаващ. Хапваме импровизирано в двора на хотела и си поръчваме голямо такси, което да ни свали до центъра. Разкошна, божествена архитектура! В допълнение с реката и прелестните и мостове става като картина. Старите трамваи, екзотичните коли и купищата туристи са само още нюанси в творбата Прага.
Качваме се на почти 700 годишния Карлов мост. Със своите 9,5 метра ширина и дължина от 520 метра, мостът е магнетична точка в сърцето на столицата. Посетете Прага, моля ви…
Не очаквах толкова много! Определено хората ми идват малко в повече, но вероятно това множество също допълва усещането в момента. Минаваме отново по моста и се отправяме към централния площад.
Тук се намира астрономическата кула Орлой и най-старият астрономически часовник в света който още функционира! Сега можем спокойно да се прибираме, само че никой не иска да си тръгва….
Хапваме разни бързи храни и вкусотии на крак, докато заставаме в различните ъгли на площада, търсейки други гледни точки.
Въпреки всичко накрая бавно излизаме от другия край на площада и потъваме в малките криви улици около него. Намираме хотел, от където си поръчваме такси и пием бири докато го чакаме. Оказва се копърка и аз решавам да се опъвам за цената и да се заяждам. Трагикомедията продължава почти половин час, като накрая плащам малко по-малко но с удоволствие и кеф, като гледам как се пени малкото човече срещу мен.
Истината е, че ако се внимава къде се качвате, такситата в посетените до тук държави си струват и са на поносима цена.
Денят пак завършва с бира в ръка. След 445 километра, всичките ми рецептори са презадоволени. Нямам търпение да бъде утре, затова допивам хмеловото си изкушение и се прибирам в стаята. Пускам всички видове зарядни в действие и усмихнато отивам да сънувам..
ДЕН ОСМИ
Денят започваме със силна закуска в хотела. Днес отново оставяме моторите да почиват и ще се опитаме да видим и обиколим възможно най-много. От вчера се опитвам да си отговоря на въпроса дали Прага или Будапеща ми е по- на сърцето. В края на деня, вероятно ще имам повече впечатления и ще съм по-обективен в отговора си.
Слагаме удобни и леки маратонки, фокусираме фотоапаратите и зареждаме чисто нова лента за днес. Първата дестинация е двореца. Там вече ни чакат. Е, то е ясно ,че колоритна група като нашата е част от интересностите (нова дума) на всяко място.
Почти постоянно очите са ми в покривите. Толкова детайли, такава линия и съчетанието на материалите, състарени от времето… Днес навярно ще се възхищавам на воля, ще си цъкам с език и ще се чувствам като студент по архитектура на специализация.
Определено в Прага тълпите от посетители са много, много повече. На моменти сякаш сме като набутани в автобус. На Карловия мост днес е като панаир. Музиканти, танцьори ( Кънчо също се включи ) и всякакви странни хора на изкуствата.
Гледката към другия бряг на Вълтава е пленителен.
Слизаме от моста и отново тръгваме към централния площад и часовника. Пресичайки пътя се разминаваме с 2 трамвая. Единият е последен писък на модата с емблемата на шкода, а другият сякаш е излязъл от много стар комикс…
Взимаме си козуначени коминчета и чакаме часовника на кулата да изиграе своя спектакъл. До изпълнението има още 40 минути обаче. Ще уплътним с бързо изкачване до върха на кулата и поглед над покривите на Прага.
Заслужава си да похарчите малко пари и тук. Ще останем толкова малко в тази столица. Време, което бих прекарал само на този прозорец или седнал покрай реката с гледка към двореца и моста. Разкошен град!
Когато слизаме в ниското се оказва, че се е събрала хилядна тълпа! Сега се чувствам като на концерт, особено когато така застанал под часовника, сякаш чакат аз да пея…
Обиколката ни продължава. Освен че не спираме да кръстосваме надлъж и шир града, не спираме и да се радваме на вкусовете му. Опитахме сладоледи, козуначени коминчета, сандвичи и няколко модела бира. Обичам пивото на Чехите! С приятелите ми решаваме да седнем в емблематично място и да се порадваме отново на това пленително както се казва питие.
Докато пием започва да вали. Прибираме се под чадърите и си поръчваме второ пиво…
Когато капките почти изчезват по повърхнота на Вълтава, ставаме и се отправяме към хотела. Докато хапваме в градината продължаваме да тестваме различни пивоварни и да си показваме снимки от деня. Както обикновено, след като сложа всички да спят, преглеждам трасето за утре. Разхождам се до моторите, за да ги видя и отивам да заспя усмихнат. Прага ще ми липсва…
ДЕН ДЕВЕТИ
Днес ставаме лежерно. Тръгваме чак в 9, което не е добре, при положение че знам колко път ни чака. От Прага най-логично ще е да се спуснем към Виена, но това би нарушило всичките ми правила за пътуване и затова тръгваме точно на обратно. Първата спирка е Жатец. Домът на бирата и хмела фигурира в хрониките още от далечната 993 година…
Пътят до там е меко казано приказен. Докато се разхождаме в гората, неусетно започвам да подушвам хмел. Дали си внушавам? След малко дърветата отстъпват полека и започваме да караме, заобиколени от хмелови насаждения. Навсякъде са! Логично, няма да садят рапица по тези земи я.
В Жатец пристигаме след около час. Губя си главата в музея на бирата. България е представена от Пиринско и Шуменско ( не че заслужаваме изобщо да сме тук ). А в музея освен хилядите видове бира, можете да видите и интересни детайли от историята и самото производство на този елексир. Шапка им свалям!
Пивницата отваря в 10.30. Тъпо е да пием бира по това време, още повече че тепърва ще караме днес. Да дойдем тук и да не пием обече, е много, ама много по-тъпо…
Прекрачвайки входа, се озоваваме пред сейфове с халби. Искаш да си пиеш в твоя халба? Да, донеси си я, после си я заключи тук, за да си я използваш когато се върнеш.
Питаме за Жатецки Хус ??? Освен учудване, друго не последва. Показваме им клипа, но никой не е и чувал за такава марка!!! Тук в Жатец, в пивницата на музея на бирата никой не знае за гъсока от Жатец. Поръчваме си хубава бира и питаме да ни насочат къде е сниман клипът. Е, поне това е ясно. Клипът е сниман в циганската махала на Жатец… Повече мисля не е нужно да споменавам по тази тема.
Въпреки всичко, когато сме готови намираме мястото и правим импровизирано клипче там, където е снимана рекламата. Верно ни заобиколиха малки циганета…
От тук планът малко се променя. Другите решават да гонят директно мястото за нощувка. Ние с Женя ще отскочим до Карлови Вари и тогава ще търсим хотела.
Планът няма да е лек, но сме дошли тук да видим, не да си почиваме.
Тук е мястото с най-много СПА центрове в Чехия. Имало дори и такова с бира, което на мен ми се вижда живо разточителство. Красиво малко градче. Оставяме мотора при колежка на Женя, която е на почивка тук. Заедно с тях ще се разходим до центъра за по кафе. Навсякъде има минерални чешми, от които хората си наливат вода с температура до 65 градуса. Цветя, красиви подредени къщи, фонтани и миризма на сяра. Приятно е.
Близостта с Германия сякаш си личи. Спираме на сянка и сядаме на фреш, кафе и нещо сладичко. Докато те си говорят, аз смятам колко километра ни остават още за деня. Чакат ни 250 километра и за това се налага да не се мотаем много.
Сбогуваме се, пускаме музиката и се включваме в трафика към Пилзен.
С няколко спирки за цигара, кафе и изчакване на дъжда, успяваме да се доберем до хотела в 20.15. Другите вече са се настанили и дори са направили разходка из града. Дъждът е успял да ги завари неподготвени и сега Миро суши обувки със сешоар седнал на пода.
Ние прибираме багажа, заключваме мотора за другия и тръгваме на разходка за кратко преди нощта да е погълнала малкото градче Чешки Крумлов.
Прибираме се бързо с уговорката, че утре така и така ставаме рано, ще направим разходка преди тръгване.
По традиция вечеряме заедно и тази вечер не нарушаваме това. Голяма маса, отрупана с достатъчно храна и най-различни видове бира. На верандата с брутална гледка към някаква кула.
Когато оставам сам, паля цигара и вдигам краката си на другия стол. Отпивам глътка от кенчето и не искам нищо повече от живота…
ДЕН ДЕСЕТИ
Ставаме рано, пием кафе и спускане към центъра. Снощи не успяхме да разгледаме заради късното пристигане в града, но градчето е супер мъничко и ще се качим бързо до крепоста.
Малки тесни улички и само местните се движат в неясна за нас посока. Обстановката е просто зашеметяващя. Сяякаш времето няма стойност и ние сме тук завинаги… Спокойно ми е.
Малко преди 9 успяваме да потеглим. Пътищата са тесни и засукани, а граничният пункт с Австрия сякаш никъде го няма. Държавата има интересна позиция на картата. Граничеща с 8 други държави, Австрия притежава един от най-старите флагове в света – 1191 година. 62 процента от страната е „завзета“ от Алпите, нещо което няма да видим този път.
Малко след границата се загубваме приятно. Намираме се в забутано и незнайно селце, където спираме за да се открием и закусим. Местните ни приемат с усмивки и радушно, бъбрейки на неразбираем от нас език. Тук единствено Женя може да чуе, каже и поиска всичко.
По време на фотосесията си даваме сметка, че дори една закуска в Австрия се усеща различно. Вскусна е да, но цената е някак неприятно различна…Не, вероятно не е скъпо, просто ние малко пари имаме.
Опаковаме се за последно днес и тръгваме към столицата. В 13.20 сме пред хотела. Достолепна сграда, реновирана сякаш отдавна. Нищо, няма да седим цял ден в него я. Разтоварваме, освежаваме се и в предварително уречен час, тръгваме да се огледаме.
¼ от австрийците живеят във Виена. От двудневния престой, единственото евтино нещо ще е метрото. Да се движим с такси тук е неоправдано, за сметка на това обаче картата за метрото е само 8 евро за 24 часа. Покрива метрото, странните влакчета и автобусите. Щото е евтино, няма как да не си купим всички.
Една от спирките е централният площад. Тук има бирфест специално в наша чест ( казвам ви аз, че са друго тесто тези хора ). Кънчо взима бира и вестник.
Прави впечатление, че градът е много подреден. Много паркове, градини и фонтани на всеки ъгъл. В сравнение с Будапеща и Прага, Виена е някак по спокойна и изискана. Скулптурите са сякаш по-засукани, някак кралски. Дори туристите тук се движат по-бавно, еуфорията е по скоро спокойно възхищение.
Когато се поуморихме отново, като всички останали се излегнахме в една от градините. Тревата е чиста и поддържана като всичко тук. Когато взимаме сили от нея, се връщаме обратно към центъра. След операта и кметството, базиликата Св. Стефан е другото което не трябва да се пропуска тук. На един от ъглите и ръченица кършат двама българи от „Росна китка“ Раковски.
За днес разходката ни стига. Пазаруваме и после се спускаме няколко метра под земята. Ориентираме се по карта коя линия и в коя посока да ходим и после се качваме на голямото метро.
В хотела сглобявме маса с много различни бири ( и за ядене има де ) и говорейки си това какво ще правим утре, изпращаме деня. Макар никой да не си го признава, всички усещаме че днес сутринта започнахме прибирането към дома.
След 240 изминати километра, моторите са дълбоко в подземния гараж и спят. Лека нощ.
ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ
Последният ден без мотоциклети. Последната голяма столица по пътя ни. Днес ще разнищим Виена. Картата на метрото и града е прегледана, наизустена и готова да ни служи. Линията уцелваме, посоката обаче не точно. И какво от това, карта имаме, време не много, защо да не видим какво е да стигнеш до последната спирка на метрото. След като стига до края на линията, мотрисата тръгва в правилната вече посока…
Първи в списъка е дворецът Шонбрун. Интересното тук е, че според информацията дворецът разполага с 1440 стаи !?! Някак не мога да си представя къде са.
Времето е леко облачно и чат пат вали, но ние сме с чадъри и дъждобрани. След кратка консултация, решаваме че не искаме да посещаваме вътрешноста му. Ще разгледаме градините му, вклчително и Зоологическата.
Много цветно и толкова мащабно. Разноглед ставам на такива места. В страни от основната градина тръгват множество алеи, които са покрити с дървета. Тунелите повечето пъти водят към най-старата Зоологическа градина в света. Открита през 1752 и заемаща част от парковете на двореца, градината е изключително съоражение. Наложи се да платим по 20 евро на човек за да влезем вътре, но нито за миг не съжалявам за това. С големи площи, декорирани по изключителен начин, градината е дом на всевъзможни твари. Птици и прилепи, които се движат свободно в големи зали, насекоми, риби, растения и бога ми безкрайна разновидност от животински видове. Бяхме на Северния и Южния полюс, бяхме под вода, в тропическа джунгла и къде ли още не.
Не може да се опише, нито да се покаже, трябва просто да се преживее.
Отне ни 3 часа докато се измъкнем от този резерват в центъра на града. Въодушевени се отправяме с железния кон към центъра. Малко църкви, малко паметници и поредната дворцова изненада в лицето на Белведере. Отново безброй шадравани и купища цветни лехи. Ще се наложи мъничко да си походим и тук. Следват още емблематични сгради и места във Виена.
Докато обикаляме из забележителностите на града, за малко да се намушкам под гумите на автобус от градския транспорт. Добре че човека внимава, а аз все пак имам добри реакции.
За края на деня, мисля че единодушно решихме да изберем Пратера. Разделяме се с Миро и Вера, които ще се видят с приятели живеещи тук. Ние се качваме на метрото и след мъничко вече сме в рзвлекателния парк. И в такова място никога не съм бил.
Влакчета на ужасите, водни пързалки, къщи на страха, опасни и високи съоръжения, които могат да ти изправят косите и още и още увеселителни игрушки. Ние се спряхме в бара на страха – поръчахме си бири и се страхувахме докато ни донесът сметката. Позирах с 2 халби бира ( взех Кънчовата, не съм си поръчал втора ) успях да се сдобия и с чаша за колекцията си.
На излизане се спрях да снимах Виенското колело още веднъж. Направих няколко снимки, помахах му и догоних другите. Въпреки умората днес, решихме да минем още един тигел на центъра. Програмата след това е ясна – магазин, бира на терасата и сънчо.
ДЕН ДВАНАДЕСЕТИ
Сутинта е припряна, разхвърляна и бърза. Събираме всичко, което извадихме само преди ден и започваме да търсим изход по еднопосочните улички. Преди да напуснем Виена се лутаме, търсейки един специален магазин.
Като влезем вътре, ставаме като деца в сладкарница. Консултантите не могат да ни стигнат докато минаваме като ураган през различните щандове. Добре че сме българи с развинтено въображение и ограничени възможности. Ако бяхме нормални хора, вероятно щяхме да изкупим магазина…
Премерихме последните модели каски ( за всеки случай ) и си купихме разни дреболии. Женя намаза най-много. Сдоби се с чисто нови панталони. Макар че трябваше да се разделя с част от валутата си, бях ухилен до уши от пазаруването.
След като прибираме празните вече портфейли, натъпкваме покупките по куфарите и продължаваме към границата. Прекарали сме в магазина 1 час и трябва да наваксаме. Отново се връщаме в Унгария, неизменно колкото и да въртим и усукваме, ние се прибираме…
На път за дома, ще минем покрай Балатон. С площ от 600 квадратни километра, то е най-голямото езеро в централна Европа. Според мен това не е вярно, това не е езеро, а море някакво.
След като се настаняваме в хотелчето ( около 15.30 часа ), зареждаме с няколко сладоледа и бири ( съжалявам, не знам защо това с бирите все се повтаря ) и отиваме на плажа. Да, правилно чухте, на плажа. Разликата между нашето море и това е само в плажната ивица. Унгарците са решили да имат тревна смеска вместо пясък. Не е лошо, поне няма да ти влиза навсякъде…
Опъваме кърпите, отваряме бирите и се радваме на спокойната вода и сянката от дърветата. Разкошен плаж! Водата е топла, спокойна и е идеална за гмуркане. Навсякъде около мен, дечурлига с очила и шнорхели се правят на водолази. Е, редно е и аз да се представя подобаващо.
След плажното каране си взимаме душ и правим кратка почивка по стаите. Когато слънцето тръгва да се скрива зад хоризонта, правим лека разходка покрай езерото. Има красиви пристани, много паркове, плажове и безброй хотели. Цялата брегова линия е гъсто населена, но и много зелена. Във водата е пълно с лебеди, патици и стотици малки и големи яхти.
Езерото обаче си има и тъмна страна. Когато луната застане високо над водата, пълчища некултурни комари тръгват на ресторант. Не помагат нито спиралите под масата, нито мазилата с които злоупотребяваме. Пием бързо и се крием в хотела под завивките. Преди лягане си взимам довиждане с Кънчо. Утре рано сутринта той ще тръгне по най-прекия път към България.
Днес изминахме 270 км. Утре Влизаме в Сърбия, а ден по-късно и ние ще сме си у нас…
ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ
Утрото идва очаквано. Групата вече не е същата. Някак вече не бързаме, не бързаме да се прибираме. Пием кафе докато събираме багажа, после закуска и още по-бавно обличане с мото-екипировката. Все пак точно в 9 махаме на езерото и вървим по стъпките, които навигацията определя.
Интересното днес е непрестанната борба с нея. Колкото и да дърпам да карам по главни пътища, тя все ме тегли нещо в страни. Накрая се озоваваме на брега на реката. Тарикатката иска да минем през водата… Добре, ще почакаме ферибота мъничко. Половин час по-късно когато той идва разбираме, че ще стои тук около 2 часа преди да отплава… Забавно. Реорганизация и промяна в плана. Заради това обаче, сега ще минем първо в Хърватска преди да взлезем в Сърбия, иначе много трябва да се моткаме с връщане назад.
Границите минаваме бързо и лесно. Пътят се оказва ненатоварен и движение тук почти липсва. В Сърбия обстановката рязко се променя и става познато балканска…
Обядваме абсолютно импровизирано на пейка пред един блок, а малко по-късно спираме на кафе в центъра на някакво градче. 10 минути преди 17 сме в хотел на брега на реката, в покрайнините на Нови Сад. Освежаваме се набързо и хващаме такси до центъра.
Определено добро място си намерихме. Идеално за разходка! Пешеходната зона е добра и е красиво. Има някакъв фестивал, което прави всичко още по-цветно. Намираме бързо място, където можем да пием по бира – нещо което обикновено много ни липсва през целия ден.
Попадаме в брутална бирария!!! Обстановката е просто вълшебна. Мотоциклети, музикални инструменти, купища бирени артефакти и разкошна бира. Сякаш сме в музей, даже се чувствам като експонат на моменти. Определено това е мястото в Нови Сад.
Тръгваме с нежелание, но ако не го сторим, вероятно изобщо няма да си тръгнем… Разхождаме се по оживения център и се лутаме между хората, обикаляйки всички улички около главната. Когато слънцето се скрива решаваме, че е време и ние да се прибираме. В хотела си поръчваме хапване и по някое друго питие, за да е по-приятно.
Днес километражът показва 316 км., утре обаче ще е почти двойно.
Когато бирата и храната вече ги няма на масата, тихо и кротко всеки си отива в стята. Аз заключвам мотоциклета и тогава се прибирам. Заспивам трудно, макар да съм уморен. Заспивам бавно, мислейки си колко би било хубаво, днес да е началото на нашето пътуване…
ДЕН ЧЕТЕРИНАДЕСЕТИ
Последен ден. Стандартна сутрин, различна е само терасата с гледка към реката. Очудващо няма комари. Кафето свършва преди да е събран багажа. Моторът е готов и чака. С Миро и Вера се уговаряме да се разделим и да се прибираме по отделно. Днес и без това ще е една дълга и скучна магистрала.
Малко след Белград пием кафе на ОМВ. Тук ни манипулират и си купуваме менте очила и менте парфюми. Добре че цената е поносима. До границата стигаме с едно загубване. За съжаление навигацията ми не позволява повече ъпгрейдване и понякога това ми играе лоши шеги. Ако съм сам не е проблем, но когато Женя е зад мен става интересно. Май това ще е последното и пътуване ( на навигацията, не на Женя ).
Границата минаваме бързо и рязко навлизаме в реалноста на нашата родина. До Пловдив спираме още няколко пъти за кафе и цигара. В 17.12 след 666 км. се прибираме благополучно.
Най-интересното сега са почти дузината бирени чаши и магнитите, които успяхме да си донесем (Миро, благодаря за безрезервната помощ и за големия ти багажник )
В заключение мога да кажа, че пътуването мина идеално! Знам бирата беше малко, но все пак тръгнали сме на туризъм, на на бар.
Определено трасето си струва да бъде преминато и местата, които ние посетихме да бъдат видяни. С радост ще помогна на всеки, който има желание с всичкия си опит и цялата информация, която мога да предоставя.
Надявам се, докато пътувахте с нас сте били усмихнати и доволни. Това би значело, че желанието го имате и остава само да намерите точното време, в което да тръгнете…
