Пътепис от Владимир Иванов
Тази година се оказа трудна от към възможности за пътуване зад граница, за това трябваше да се мисли нещо друго.
От темата, която Живан започна във форума, стана ясно, че Тошко е споделил идеята си за обиколка на родината. Появиха се някои коментари и предложения, как да се направи, от къде да се мине, колко пари ще струва, идеи, съвети, че дори и малко критики, но в списъка с хора, записали се за участие, си седяха само двете имена на Живан и Тошко.
3 седмици, преди датата, посочена за начало на пътуването, взех решение, че ще се включа в това приключение и добавих името си в списъка.
Седмица по- рано се проведе лятната среща на TDM България, още известна, като Мото-родо 3. Няма да задълбавам в подробности, но само ще вметна, че малко снимки, може да разгледате в галерията на сайта или направо тук.
Причината да го спомена е, че по време на това събитие, в един разговор с Пепи от Ловеч, той попита за подробности около обиколката и каза, че ако има възможност, ще се включи.
Разказах му на две на три за идеята и се разбрахме, да ми се обади, когато разбере дали ще идва.
10-ти Юли наближаваше. Времето в офиса тече ужасно бавно. Четвъртък вечер- багажа е приготвен. Палатка, спален чувал, дюшек, консерви (разбрахме се, че ще я караме по тънката лайсна и ще пестим каквото, от където можем), дрехи, долял съм масло и ще заредя на тръгване, защото срещата ни беше на Лукойл- Студена.
Късно вечерта, Пепи звъни:
„- Кога тръгвате, от къде? Аз най- вероятно ще се включа.“
Казах му за часът и мястото на срещата и се разбрахме, че ако ще идва и има вероятност да закъснее, ще ми звънне.
Лягам си и се надявам да заспя бързо, защото обикновено преди пътуване сън не лови.
ДЕН ПЪРВИ
В Петък не станах много рано. Всичко беше готово, а срещата беше между 9:00 и 10:00, с тръгване в 10:00. Да пием по кафе, да побъбрим, да определим маршрута и такива работи.
Взех си душ, облякох екипа и се запътих към гаража.
Имах време и за една баничка, преди да изляза от София.
Към 9 и нещо бях на бензиностанцията. Нямаше никой. заредих, взех си кафе и вода и седнах, да чакам.
Бях спокоен, имаше много време до 10:00 часа, но не бързах за никъде.
Чудех се, дали Пепи ще дойде.
След известно време, пристигна Живан. Направи същото като мен, но запали и цигара. Говорехме си, чакахме Тошко. Не след дълго и той се появи. До 10 имаше още време. Тошко си взе кафе и седна на масата.
Обсъдихме маршрута за днешния ден. Оказа се, че телефона ми е с твърде малък екран и не мога да ъпдейтвам сайта, съответно нямаше да мога да пусна движението ни на живо, а толкова се хвалехме с това. Добре, че спътниците ми са с по- модерни телефони от моят и с по- големи екрани, така че успяхме да оправим този проблем.
Чудехме се дали изобщо има смисъл и дали някой въобще ще отвори линка, за да ни следи, но както се оказа в последствие, имало е и такива хора.
Малко преди, да стане време за тръгване, се появи още един TDM- Пепи.
Мисля, че беше приятна изненада, че имахме още един съмишленик.
Нямаше как и той да не пие едно кафе, още повече, че пристигаше чак от Ловеч.
Залепихме по 1 лепенка на моторите, за спомен и успех и малко след уреченият част, пътуването ни официално започна.
Бяхме решили, че ще избягваме магистрали, но до разклона за Горна и Долна Диканя нямаше друг път. От там хванахме старият път, през Дупница, Благоевград и Сандански.
Да, не се движехме точно по границата, но пък и никой не ни задължаваше. Участъка от Горно Спанчево до Гоце Делчев ми е любим и нямах търпение, да дойдат завоите.
Карахме в сравнително стегната формация, като се бяхме разбрали, че ако някой има желание и мерак, може да натиска повече по завоите и след това ще се изчакваме на определени места.
От Гоце Делчев, продължихме към Доспат, Девин, Смолян, Златоград.
Пътя не беше особено натоварен, но пък и не беше с най- добрата настилка. За щастие TDM-a не е много капризен и темпото ни беше доста високо. Както се оказа в последствие, камерите на органите не ни пропуснаха, малко преди Девин.
Преди Златоград, има чудни завои с гладък асфалт. Почти никакъв трафик и чудесни гледки. На входа на града, спряхме за да вземем най- важното решение за деня. Ще търсим място за палатки или ще отидем в предварително избраният хотел. Тъй като все още бяхме в началото на пътуването, а и хотела предложи доста добри цени за нощувки, решихме, че можем да си го позволим и се отправихме натам.
Хотела се оказа, доста чист и приятен. Спалните бяха с изненадващ дизайн, но и доста удобни. Обещах си, че ще дойда пак тук с жената, за един романтичен и незабравим уикенд.
След като се настанихме, направихме кратка разходка из града.
Точно толкова кратка, колкото да отидем в кръчмата за вечеря и някоя друга бира.
Хапнахме, пийнахме и се отдадохме на заслужена почивка. На следващият ден, целта ни беше да тръгнем преди 9:00. Почти успяхме.
ДЕН ВТОРИ
Ставане, закуска и отново на път.
Златоград, Момчилград, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Тополовград… Имам чувството, че всички населени места тук, завършват на „град“.
Елхово, Болярово, Средец и Черноморец- за днес това е пътя. Нищо интересно, доста горещо време, малко трафик, сравнително приятен път за каране.
Спиране за по цигара, зареждане и… не помня къде обядвахме.
Оказа се, че седмица- две, преди да дойдем в Черноморец, Спас, който също кара TDM, е отворил барче на блажа… (не, че не го знаехме).
Някак сърце не ни даде, да го оставим сам и да продължим на Юг, за това, Черноморец си остава най- южната точка по крайбрежието, до която достигнахме заедно. Казвам заедно, защото по това време, мой приятел от техникума беше на къмпинг Бриз, на плажа на Арапя, имаше рожден ден и не исках да го празнува сам или по- точно само с жена си и детето им. Оставих момчетата в сигурни ръце. Всъщност, Павката се беше хванал, да поработи малко на бара на Спас, а Сашо, Милена и още няколко човека от TDM семейството, бяха дошли, за да дадат едно рамо и работата да тръгне на добре. Разбира се и това го знаехме предварително и дори имахме опасения, че обиколката може да завърши тук.
А да. Не малка група от Пловдив, предвождана от самия ротен, също беше решила, да отскочи до черноморието този уикенд. Разбира се и те не подминаха барчето и се заформи много приятна TDM среща, на брега на морето.
ДЕН ТРЕТИ
Днес каране нямаше. Освен ако не броим прибирането ми от Арапя до Черноморец. Все още следвахме плана и бяхме предвидили цял един ден, за почивка на плажа.
Към 11 и нещо пристигнах в квартирата, която момчетата бяха намерили предният ден. Оставих мотора, свалих екипа, облякох банския и се запътих по джапанки към плажа.
Важно е да отбележа, че от утре, още един мотор се присъединява към групата. Ники също пристигна в Черноморец още на вторият ден и след еднодневна почивка, ще тръгнем заедно, да довършим това, което сме започнали.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
По план, днес трябваше да караме от Резово до Дуранкулак.
Е, няма да е от Резово. Разстоянието е малко, но пък и не можахме да си починем добре, предишната вечер. Някои са махмурлии, други още спят.
Спас каза, че въпреки всичко, ще отвори в 8:00, за да пием по кафе и да ни пожелае попътен вятър. Сериозен човек!
Времето днес беше с нас. Прохладно, с разкъсана облачност, но без капка дъжд. Идеално за каране на мотор.
Пътя до Дуранкулак си върви близо до морето. Гледката към големият син аспирин, се редуваше с проходи между дървета. Поне до Албена. След това скучен прав път, без сянка, но поне и трафика понамаля. От дясно море, от ляво големи вентилатори и ниви.
С носталгия пускам десен мигач и отбивам при табелата на Каварна.
Минавам по път, по който съм минавал десетки пъти, винаги с усмивка на лицето и трепет в сърцето. Града е празен. Има хора но са някак сиви. Феста и концертите в Каварна винаги са привличало хора от близо и далеч. Не само от България, не само от балканите и Европа, но дори и такива от Южна Америка и Азия. И макар, да носеха предимно черни дрехи, придаваха живот и цвят на това място. Решихме, че ще се спуснем към плажа, където по спомени имаше няколко заведения, в които можем да седнем за обяд.
Имаше. Ние бяхме единствените клиенти. Не се виждаха и плажуващи хора. Хапнахме на бързо и продължихме по пътя си.
След около час, бяхме в къмпинг Космос, на 3-4 километра след Дуранкулак. Тук времето е спряло някъде преди 25-30 години.
Няколкото празни бунгала, не са ремонтирани от тогава. Стари каравани са паркирани, на това, което може да се нарече „първа линия“ но не на плажа, а на скалите. Имаше още няколко човека, решили, да се отбият тук, най- вероятно минавайки случайно по пътя си за южното ни черноморие или Турция и Гърция. Имаше и плаж, но нямаше хора на него. Брега е зелен, осеян с водорасли, водата изглежда черна и мътна. Решихме, че няма да влизаме и за това ще имаме време, да си спретнем една хубава вечеря на открито.
Половината от нас, отидоха до магазина в Дуранкулак, а другите се заехме, да приготвим огнището и да намерим скара.
ДЕН ПЕТИ
Днес ни чакаше дълъг ден. Още не знаехме колко дълъг, за това не си давахме много зор и отново, тръгването не беше преди 9:00
Спокойно пихме по едно кафе и казахме чао на морето.
От Дуранкулак, тръгнахме по някакъв стар път към Кардам. Почи никакъв трафик. От там през Генерал Тошево, през Силистра, към Русе. Спиране само за зареждане с гориво и пушене на цигари. Почивката за обяд, направихме в една кръчма на края на Свищов, с приятна гледка към Дунав. Отново никакви хора.
Тук решихме, че ще караме към Оряхово и там ще търсим място, за да разпънем палатките. Пътят беше еднообразен и бърз. Няма проходи, няма остри завои, минимален трафик. Няма бензиностанции!
На няколко километра преди Оряхово, Пепи остана без гориво.
Двама останаха при него, а двама отидоха да търсят бензиностанция. Имаше само една и човека там не искаше да налее бензин в бутилка от минерална вода, защото му било забранено. Закони, какво да правиш. Поне ни даде метър, метър и половина маркуч, с който да прелеем от един резервоар в друг. Тук с групата ни се раздели още веднъж. Ники се върна, да сипе бензин, а аз тръгнах да търся място за палатките. По същото време, Живан също беше оставил Тошко и Пепи, за да търси място. Срещнахме се някъде по пътя. По брега на Дунав има доста рибарски колиби. Оказа се обаче, че има и доста нахални комари. За кратко, взехме решение, че няма да спим на палатки, а ще отидем в някакъв мотел, с който Живан е запознат. Свързахме се с останалата част от групата и споделихме плана си.
Условието беше, да стигнем по светло до мотела, който се намира до село Добри Дол. Това е между Лом и Видин.
Ускорихме темпото и с цената на един откъснат подкалник от моя страна, стигнахме на време до уреченото място.
Не че там нямаше комари, но побързахме да влезем вътре и да се скрием от тях.
Договорихме се, че можем да останем на една маса в ресторанта и да го затворим, като приключим.
Момичето ни изгледа, посмя ни се и ни каза, че не ѝ изглеждаме, като сериозни пиячи.
Кой да вярва, че ще се окаже права.
ДЕН ШЕСТИ
Днес трябваше да отидем до Видин и от там да се приберем към София. Доста се замотахме тази сутрин. Живан натягаше верига, аз оправях щетите от калника, Ники и Тошко обикаляха с едно шише масло и фуния (добре, че някакъв човек ни даде, защото ние не си носехме) и доливаха в 850-ките.
Към 11:30 най- сетне тръгнахме към Видин. Точно на време за обяд. Седнахме в някакво заведение, на брега на Дунав. Кафе + шкембе = нещо като закуска и обяд в едно. Моторите спряхме на някакъв общински паркинг, но човека с жилетка услужливо се направи, че не ни вижда. Явно местните рокери, са му взели страха и са му обяснили, че мотористите няма да плащат за паркинг. Ние щяхме да се пазарим, но така и не се стигна до там.
Докато обядвахме, се чух с Вени- приятел, който има къща в с. Бързия и често кара през Петрохан. Искахме да знаем, как стои въпроса с трафика, тировете, пътя. Каза ни да караме от там и да не се притесняваме.
Пътя през Петрохан е хубав. Заради тировете се разбрахме, че няма да караме в група и ще изпреварваме, кой когато и където може. Разбрахме се, да се изчакаме на Лукойла в Костинброд.
Няколко километра преди града, най- после ни заваля малко дъжд. Не достатъчно силен, че да ни накара да спрем, за да облечем дъждобраните. Освен това, се виждаше, че е на облак и скоро ще премине. Продължихме да караме с повишено внимание.
Почти сме в София, можем да сложим официален край, на обиколката на България. От тук се разделяме и се прибираме по домовете си.
Благодаря на всички, които бяха замесени в това приключение.
Благодаря, че всичко мина благополучно и безаварийно.
