„Гледах термометъра на мотора и изчаках да стане 4 градуса, за да им покажа, защото не можех да си свия пръстите от студ за 3”

Маршрут: България – Румъния – Украйна – Румъния – България.
Участници: три екипажа, т. е. три мотора.
Човешки състав: трима щураци и една луда 45 – годишна жена, общо четирима.
Не са наясно точно къде отиват, но това не може да ги спре.
Планирано тръгване – 23.06.2012г., Събота, от Русе.
Пристигане – 30.06.2012 г., Събота, Каварна.

– Сам??? До Малта??? Ти си луд!!!

Набелязахме ориентировъчен маршрут, който най- общо казано, включваше двата най-високи прохода в Карпатите- Трансфагарашан и Трансалпина. Направихме една крива сметка, колко ще ни излезе, като разходи цялата работа и до тук с планирането. Оставаше само да тръгнем. В последствие се оказа, че сметката ни наистина е крива…

ХАОС!
Багажа не е готов, сам съм пък мястото не стига… Изхвърлям ненужното и всичко е вече май наред. Документи, пари, безкрайни списъци с вещите които трябва да са с мен, за да е всичко както искам. Притеснено ми е. Еуфорията надделява, но все пак нещо ме свива. Искам това пътуване. Трябва само да се усмихвам и да мисля позитивно…

Нашата история край няма или поне той е толкова далеко, че аз не го виждам. Героите в нея, си мислех, са едни най- обикновени човечета, но както за пореден път се оказа, пак не съм много прав. Събрани от цялата страна, хора с най-различни занимания, интереси и нрави, обединени от три букви и желание за един по-различен начин на живот.